Безопасният маршрут за евакуация трябва да бъде първото нещо, за което да помислите, когато започнете да разработвате план за пасивна пожарозащита. Пожарната безопасност първо се фокусира върху безопасността на обитателите на сградата. Ако искаме да спасим животи, трябва да гарантираме, че в случай на пожар хората ще разполагат с време и начини за евакуиране на място, на което ще бъдат в пълна безопасност.
За да се постигне това, ще е необходимо да се проектира специфичен път за изход, наречен „маршрут при пожар“ или „маршрут за евакуация“, дефиниран като безопасен маршрут (хоризонтален и вертикален) за хората, по който да се придвижат от всяка точка в сградата или съоръжението до безопасно място, без да имат нужда от външна помощ.
Маршрутите за евакуация трябва не само да осигурят безопасната евакуация на хора, които са заплашени от пожара. Маршрутът трябва също да улесни бързите и ефективни спасителни дейности от страна на пожарните команди, които влизат в сградата, за да изгасят пожара или за да търсят хора, които са все още в сградата.
За създаването на ефективен маршрут за евакуация трябва да се вземат различни защитни мерки. Чрез осигуряване на пожароустойчива конструкция около маршрута за евакуация, можете да задържите пожара достатъчно дълго, за да се евакуират хората. Също така може да се наложи да се осигури положително въздушно налягане в рамките на маршрута за евакуация, за да се предотврати задимяването му в случай на пожар.
Водещият принцип при проектирането на маршрути за евакуация е следният: времето, с което се разполага за евакуация, трябва да превишава необходимото време за това. Проучване показва, че времето, необходимо на хората да забележат пожара, да предприемат действия и да се евакуират, е много по-дълго от това, което си мислим. Ето защо маршрутът за евакуация трябва да може да издържи на пожар много по-дълго време, отколкото си мисли човек.
Евакуацията на стари хора или хора с увреждания изисква особено внимание, тъй като те имат нужда от специални грижи, повече време или допълнителни начини за изход от сградата. Освен това безопасността на пожарникарите или спасителните екипи също трябва да се вземе предвид. Те трябва да могат да действат по възможно най-безопасния начин, за да евакуират хора, да се борят и да потушат пожара, за да спасят животи и да запазят сградата.
Нивото на пожарозащита, което трябва да бъде осигурено на маршрутите за евакуация, зависи от нивото на риска от пожар в помещенията. Като общо правило помещенията, които са с проста форма и се състоят от един етаж, имат нужда от съвсем елементарни мерки за защита на маршрутите за евакуация в сравнение с големите многоетажни сгради или сгради, в които хората не могат да се движат бързо: болници, домове за стари хора, училища и хотели. Тези сложни сгради изискват по-добре обмислен и изпитан план за евакуация, с добре интегриран и сигурен маршрут за евакуация.
Тъй като способността на човек да се евакуира може да бъде повлияна от дима и топлината от пожара, маршрутът за евакуация трябва да се поддържа свободен от дим и газове, които могат да доведат до лишаване от тази способност.
Особено когато пожарът е възникнал във висока сграда, димът може да се издигне и сериозно да навреди на способността на човек да напусне сградата, както и сериозно да затрудни способността на лицата от екипите за първоначално реагиране да влязат в сградата и да изпълнят своите задължения, свързани с пожарогасене и спасяване. Изпълнените с дим стълбища са опасни зони, с висок потенциал за нещастни случаи с обитателите (подхлъзване, спъване и падане, паника или блъскане един в друг).
От практическа гледна точка маршрутът за евакуация трябва да се разглежда като пожарен сектор в рамките на сградата, който може да бъде хоризонтален (коридори, помещения) или вертикален (стълбища или в някои случаи, асансьорни шахти). Ето защо, те трябва да се изградят с продукти и системи, които гарантират известна огнеустойчивост, както от гледна точка на целостта (E) и изолацията (I), така и в някои случаи, дори и на радиацията (W).
Предвид на това, че често маршрутите за евакуация са също и входни пътища (пътища за достъп) за спасителните екипи, необходимата пожароустойчивост може да варира от EI30/EI60 за сградите с проста конструкция до EI90/EI120 за комплексните или високи сгради. И стените, и таваните/подовете трябва да имат една и съща пожароустойчивост, както и пожарните врати и всички проходни отвори.
Важно е да се отбележи, че и пожароустойчивостта на строителната конструкция играе основна роля при маршрутите за евакуация основно поради две причини:
- преждевременно срутване на част от конструкцията дори ако не е в съседство с маршрута за евакуация, може да доведе до пълното или частично разрушение на маршрутите при пожар или да ги направи безполезни.
- Особено в случаите на вертикални маршрути при пожар, деформацията или дори срутването на носещи конструкции могат да доведат до невъзможността за използване на маршрута за евакуация, дори той не е пряко повреден.
В някои случаи, основно при аварийните стълбищни клетки (но не само), е необходимо да си поддържа повишено налягане, за да се избегне навлизането на потенциално токсични, дразнещи или упойващи изпарения или газове. По тази причина трябва да се използват някакви пожароустойчиви въздуховоди, често комбинирани с димоотвеждащо оборудване или димоотводи.