Пожарозащитните тръбопроводи са много важен елемент на пожарообезопасяващите системи в сградите. В зависимост от предназначението им, те биват два основни типа: димоотводи и въздуховоди.
Пожарозащитни димоотводи
Димоотводите се използват за отвеждане на дима от сградите, за осигуряване на аварийна евакуация на обитателите, както и за осигуряване на по-добро пожарогасене и превенция на прекомерното повишаване на температурата.
Използват се предимно в големи помещения, паркинги, високи сгради и атриуми в търговски, офисни и жилищни сгради. Опасни зони представляват паркингите с ниски тавани, тъй като димът може да ги изпълни много бързо и да възпрепятства евакуацията. Високите помещения (обикновено над 15 m) са уязвими по отношение разпространението на дима и представляват предизвикателство за инженерите по противопожарна защита, поради намаляване на ефективността на автоматичните спринклерни системи във височина.
Пожарозащитните тръбопроводи се използват за отвеждане на дима от сградата, понякога и с допълнителни вентилаторни системи. Ако димоотводът е разположен изцяло в пожарозащитния сектор, то той трябва може да издържи минимум очакваните температури на дима, образуван при развитието на пожара. Ако тръбопроводът преминава през пожарозащитна преграда (като огнеустойчиви прегради или тавани), той трябва да притежава същата огнеустойчивост като нея.
Необходимо е, предвид ефективното отделяне на дима, въпросното помещение да бъде подложено на подробен анализ по отношение на скоростта на разпространение на пожара, площта на пода и височината на помещението.
Пожарозащитни вентилационни въздуховоди
Пожарозащитните въздуховоди се използват за гарантиране на огневото разделяне. По-точно, пожарозащитните въздухопроводи могат да избегнат разпространението на огъня и топлината между две отделения.
Недопускането на разпространението на огъня от едно пожарно отделение към друго, през стълбища, помещения и общи коридори за достъп, е възможно единствено ако всички строителни материали и конструктивни елементи притежават еднаква класификация по отношение на пожарите и еднаква огнеустойчивост.
Стените и подовете на отделенията трябва да имат определена огнеустойчивост, което означава че критериите за носеща способност (стабилност), непроницаемост и топлинна изолация, трябва да са изпълнени за период от 30 до 240 минути. Поради тази причина от изключителна важност е, при нарушаване целостта на граничните конструкции на отделението от преминаващи обслужващи инсталации, техните критерии за разделяне на огъня да бъдат запазени. По-конкретно, тръбопроводите не трябва да се превръщат в канали, по които огънят или горещият дим може да се разпространяват към другите зони.
Преценката относно риска от разпространение на дим във вентилационните системи се различава в цяла Европа. В някои държави това не се разглежда като проблем, а в други димните клапи или пожарните/димните клапи се изискват винаги там, където има повече от едно пожарно отделение, обслужвано от една и съща система. Също така има държави, в които законодателството допуска в допълнение към пожарните/димните клапи и проектиране на базата на конкретните характеристики.
Във всеки случай, огневите характеристики на един тръбопровод, преминаващ през огнеустойчив/преграден елемент, изисква внимателно разглеждане от специалистите, подготвящи спецификациите. Обичайните ламаринени тръбопроводи не могат да отговорят на приетите международни изисквания за противопожарна защита. Те бързо се нагряват и деформират при въздействието на огън. При определени условия, могат даже да ускорят разпространението на пламъка и дима.
Коя е най-подходящата тръбопроводна система за моя проект?
Изборът на подходящите пожарозащитни тръбопроводи е труден поради сложността на конструкцията им (преминаване през различни пожарни отделения) и функцията на системата при експлоатационни и пожарни условия.
Promat предлага широка гама от решения както за вентилация, така и за отвеждане на дим – при различни работни налягания, размери, ориентации, конфигурации, дори и за частично излагане на огън. Решенията, разработени от нашите технически експерти, могат да удовлетворят всички изисквания за устойчивост на огън от 30 минути (Е - или ЕI 30) до 120 минути (E – EI 120), включително и пропускане на дим (S). Също така се предлагат и решения за 240 минути непроницаемост за специални случаи.
Традиционно всички тръбопроводи се изработват от стомана. Когато преминават през стена или под на отделение без допълнителен монтаж на пожарна клапа или когато се използват като част от димоотводна система, е необходимо да имат пожарозащитна обшивка. Promat е разработила самоносещи се системи без стоманена обшивка, като например PROMATECT®-AD, PROMATECT®-L500 и MASTERBOARD® отговарящи на изискванията за пропускане и преминаване на въздушния и димния поток през стоманените тръбопроводи.
Основни предимства:
- Не се изискват стоманени тръбопроводи
- Еднослойна конструкция
- С постоянни размери и устойчивост на влага
- Лесно отрязване на точните размери, извън завода или на работната площадка
- Олекотени профили
- Удобна за работа гладка и здрава повърхност
- Изпитани по най-тежките международни стандарти
- Поддържащите окачвачи, подпори и техните крепежни елементи могат да бъдат незащитени
- Големи размери (всички максимални размери са класифицирани от оторизирани лаборатории)
- Коефициентът на грапавост е идентичен с този на стоманата
- Калциево-силикатните плоскости на Promat притежават CE маркировка за предвидена употреба Тип 9: Комплекти за технически инсталации в сгради.
Акустичните характеристики и топлинната изолация на помещенията, осигурявани от тръбопроводите на Promat, могат да бъдат подобрени чрез използване на допълнителен слой минерална вата и/или гипсокартон.
Плоскостите PROMATECT® могат да се използват също така и като обшивка на съществуващи стоманени въздуховоди.
Как се изпитват димоотводите?
Димоотводите могат да се изпитват по различни стандарти. Най-често срещаните са европейски стандарт (EN 1366), британски стандарт (BS), а при някои специфични случаи и американски стандарт (UL).
В Европа димоотводите се изпитват с огнево въздействие отвътре и отвън.
Разграничават се следните тръбопроводи за управление на дима:
- едносекторни димоотводи, които могат да се използват единствено в едно отделение и се изпитват съгласно EN 1366-9 при 300 °C или 600 °C по време-температурна крива (До достигане температура 300 °C или 600 °C, условията на нагряване и средата в пещта трябва да съответстват на определените в EN 1363-1. След достигане на тази температура тя трябва да се поддържа до края на изпитването) и класифицирани съгласно EN 13501-4 за Европа)
- многосекторни пожарозащитни димоотводи, които могат да се използват в произволен брой пожарни отделения; те се изпитват съгласно EN 1366-8 по кривата на нагряване от ISO 834 (EN 1363-1) и се класифицират съгласно EN 13501-4 (като „димоотвод тип C“) Тези изпитвателни методи са подходящи единствено за димоотводи, изработени от негорими материали (клас А1 и А2-s1, d0).
Изпитвателният метод за тръбопроводи за многосекторни системи за управление на дим (EN 1366-8) е приложим за пожарозащитни тръбопроводи, преминали определения период, съгласно EN 1366-1 (въздухопроводи тип „А/500 Ра“ и тип „В“). За едносекторните тръбопроводи се изисква изпитване само съгласно EN 1366-9.К
ритериите за техническите характеристики са следните:
- Пропускане на дим (S): тръбопроводът не трябва да има утечка, превишаваща 5 m3/h на 1 m² от вътрешната му повърхност. Разглежда се площта на тръбопровода от перфорираната пластина до края му, спрямо входящите дюзи.
- Непроницаемост (E): непроницаемостта при уплътнението/преминаването между тръбопровода и поддържащата конструкция трябва да се оценява в съответствие с EN 1363-1.
- Изолация (I): изолационната характеристика на тръбопровода се вижда от резултатите от изпитването по EN 1366-1.
- Намаление на напречното сечение: вътрешните размери (широчина и височина за правоъгълните тръбопроводи, диаметър за кръглите) на димоотводите не трябва да намалява с повече от 10 % по време на изпитването. Механична устойчивост: за неуспешно покриване на критерия механична устойчивост се счита разрушаването на тръбопровода вътре в пещта - това може да се разглежда като невъзможност той да изпълнява своите функции за отвеждане на дим или устойчивост на огън.
Как се изпитват вентилационните въздуховоди?
Вентилационните въздуховоди могат да се изпитат по различни стандарти. Най-често срещаните са европейски стандарт (EN 1366), британски стандарт (BS) и при някои специфични случаи, американски стандарт (UL).
В Европа въздуховодите се изпитват съгласно EN 1366-1 и се класифицират съгласно EN 13501-3. Класификацията се допълва с '(i → o)', '(o → i)', или '(i ↔ o)', за да се покаже дали елементът е бил изпитан и дали изпълнява изискванията единствено при огнево натоварване отвътре или отвън, или и в двата случая.
Всъщност, изпитването е разделено на два пожарни сценария, огнево натоварване от външната страна и огнево натоварване от вътрешната страна на тръбопровода. За всеки сценарий е необходим един тръбопровод, като за двата сценария е необходимо изпитване на един хоризонтален и един вертикален тръбопровод.
За двата сценария се използва стандартната температурна крива, описана в EN 1363-1 (ISO 834).
Критериите за техническите характеристики са следните:
- Непроницаемост (E): загубата на непроницаемост се счита за настъпила, ако се осъществи някое от следните условия:
- загуба на непроницаемост на тръбопровода извън пещта, както е определено в EN 1363-1,
- обемният дебит, измерен в тръбопровод тип „A“ превишава 15 m³ /(m² h), при 20 °C и 1013 mbar, по отношение на площта на вътрешната повърхност на тръбопровода вътре в пещта.
- Изолация (I): загубата на изолация трябва да отговаря на EN 1363-1: Тръбопроводът не удовлетворява повече изолационния критерий, ако нарастването на температурата в коя да е термодвойка откъм неизложената страна надвиши 180 °C или 140 °C средно.
- Пропускане на дим (S): този критерий се счита за неизпълнен, ако дебитът, измерен вътре в пещта в тръбопровод тип „А“, изложен на огнево въздействие от външната му страна, по време на изпитването, превиши 10 m³ /(m² h), при 20 °C и 1013 mbar.