Тавани – съществен елемент на сградната пасивна пожарозащита

Как да избера най-добрия пожарозащитен таван за моя проект?

Съществуват различни видове тавани, с различен обхват и предназначение, които могат да повишат безопасността на една сграда. Правилният избор се основава на първо място на огнеустойчивостта на отделението и на обхвата на тавана (принос към огнеустойчивостта на съществуващ елемент или устойчив на огън таван), но също така и върху акустичните и естетични аспекти.

Общо правило е, че таванът, включително окачването и крепежните системи, трябва да се монтира, така, както е описано в протоколите от огневи изпитвания или в отчетите за класифицирането му. Освен това общата площ, заета от крепежни елементи и отвори, отнесена към площта на обшивката на тавана, както и общата площ на изпитваните отвори в обшивката, не може да се увеличават. С други думи, ако един таван е изпитан с по едно осветително тяло на всеки 10 квадратни метра, на обекта трябва да се използва същото процентно отношение. Ако е изпитван без осветителни тела, не може да се използват такива тела. Същата концепция се прилага за всички останали отвори или специфични прониквания.

Негорими или трудногорими тавани

Основната цел на тези тавани е избягване разпространението на пламъци по покрива и ограничаване на приноса към огневото натоварване в отделението. Те се класифицират съгласно местните стандарти за „реакция на огън“. Реакцията на огън е характеристика на горимостта и възпламенимостта на един материал, т.е. неговият принос към нарастването на пожара.

От тази гледна точка, най-добрата класификация е: „негорим“ (А1, съгласно европейската класификация, или друга подобна класификация). Европейската система за класификация на строителните продукти, съгласно EN 13501-1, определя 7 еврокласа (А1, А2 и В до F), на базата на различни изпитвания и така наречения референтен сценарий.

Тези продукти нямат никакъв принос към пасивната противопожарната защита, но въпреки това могат да се използват като част от стратегия за „противопожарна защита“.

Тавани, класифицирани единствено по реакция на огън, не могат да се използват за повишаване на устойчивостта на огън на елементите на отделението. Таваните, използвани за противопожарна защита, могат да бъдат негорими, да съчетават и осигуряват противопожарна защита и превенция на пожари.

Окачени тавани, имащи принос към огнеустойчивостта на носещите елементи (защитни системи) .

Тези тавани, наречени „хоризонтални защитни мембрани“, имат способността да допринасят за повишаване на огнеустойчивостта на хоризонтални конструктивни елементи, до 2 часа или повече (R 30 – R 120). По-конкретно, огнеустойчивостта на носещия елемент, защитен с тавана, може да се класифицира на основата на температурата в кухината или температурата на самият елемент (в Европа, изпитвателният стандарт е EN 13381-1: Методи за изпитване за определяне на приноса към устойчивостта на огън на строителни елементи - Част 1: Хоризонтални защитни прегради), съгласно EN 13501-2.

Тези типове тавани се използват предимно за защита на стоманени греди, поддържащи носеща бетонна подова плоча, бетонни плочи или, в някои случаи, също и дървени подове.

Предимството на тези тавани, е че те по своето естество са защитни материали и могат да се използват за защита на различни носещи елементи, като имат голяма област на директно приложение. Приносът им към огнеустойчивостта е валиден единствено ако системата, включваща окачването (окачваща система), свръзките между мембраната и стените/ъгловите панели, фугите и свързващите материали, е монтирана точно, както при огневите изпитвания.

Таван като компонент на покривна конструкция, която има определена огнеустойчивост, със или без кухини.

Тези тавани се разглеждат като част от цялата система (покрив/плочи + таван) и огневата класификация е валидна единствено за цялата носеща конструкция (идентична или подобна на изпитаната).Така че огнеустойчивостта се постига за цялата система, обхващаща горепосочената конструкция, механизма за окачване или захващане и най-долната мембрана или таван. В този случай таванът се определя като „обшивка, плюс всяка поддържаща рамка, включително окачвачи, крепежи и всякакви изолационни материали“.

Таванът може да бъде монтиран директно към конструктивния елемент или окачен към него, или да бъде самоносещ се. Ако е окачен, изключително голямо значение има височината на кухината (разстоянието между горната повърхност на тавана и долната страна на пода, тавана или неговата поддържаща конструкция). Тя трябва да бъде най-малко толкова висока, колкото изпитаната; допуска се увеличаването, но не и намаляването ѝ.

Цялата покривна система, включително таванът, се изпитва за непроницаемост, изолация и носеща способност (REI), както и по отношение на конструктивния елемент на сградата, максималните моменти и срязващите сили не трябва да бъдат по-големи от тези при изпитването.

В свободното пространство не могат да се добавят горими или изолационни материали, освен ако същите количества (по отношение на горимото натоварване) не са били включени в огневото изпитване. В Европа тези покривни или подови системи се изпитват съгласно EN 1365-2.Обикновено, такива системи достигат до 120 минути огнеустойчивост (REI 120) или до 180 минути (REI 180) за бетонни плочи.

ВАЖНО: приносът към огнеустойчивостта се постига единствено ако системата е монтирана изцяло както при огневите изпитвания, включително и окачването, свръзките между мембраната и стените/крайните панели, фугите и свързващите материали.

Независим таван (таванни мембрани)

Таванът се определя като „неносещ елемент на сградна конструкция, проектиран да осигурява хоризонтално преграждане при пожар“. Таванът има самостоятелна устойчивост на огън и се използва за осигуряване на защита от огън отдолу и/или отгоре. С други думи, тези тавани притежават собствена устойчивост на огън, независимо от конструктивния елемент над тях.

Таваните могат да бъдат както окачени чрез окачвачи, така и монтирани директно към поддържаща рамка/конструкция или да бъдат самоносещи се. В Европа тези подови или таванни системи се изпитват съгласно EN 1365-2, и се класифицират съгласно EN 13501-2.

От системите (таван + окачващи/закрепващи компоненти) се изисква да осигуряват характеристиките непроницаемост и изолация, независимо от поддържащата подова конструкция (обикновено EI 30 или EI 120). Важна е също така и посоката на противопожарната защита, като тя може да бъде отгоре a → b, отдолу a ← b или от двете страни a ↔ b. Тези таванни системи позволяват защитата на или от инсталации намиращи се в свободното пространство над тях. По-конкретно, таванът трябва да защити инсталации положени над него, предпазвайки ги от огъня в помещението или коридора под него; също така, може да се изисква противопожарна защита на коридора от горящи електрически кабели и други инсталации, разположени зад окачения таван.

Класификацията по устойчивост на огън е валидна единствено ако системата, включваща окачването, свръзките между мембраната и стените/крайните панели, фугите и свързващите материали, е монтирана изцяло както при огневите изпитвания. Таваните с класификация EI не могат да се разглеждат като еднакви с носещите тавани с класификация REI, независимо от възможностите им да спират огъня и топлината. Таваните с класификация EI се изпитват съгласно EN 1364-2, докато таваните с класификация REI се изпитват при пълно натоварване съгласно EN 1365-2 и по този начин те също така защитават носещата способност на конструктивните елементи на сградата.