Пасивна и активна противопожарна защита: постигане на баланс

В случай на пожар, доброто проектиране и поддържане на сградата е от съществено значение за подпомагане на безопасната евакуация на обитателите, за ограничаване на разпространението на пожара и за гарантиране на приемливи безопасни условия за спасителните екипи. Времето е критично: при най-добрите решения за противопожарна защита се взема предвид специфичният дизайн на отделните сгради и начинът, по който те се използват от техните обитатели, като се комбинират активни и пасивни мерки за противопожарна защита в цялостен подход.

Истинско предизвикателство е да се контролира един пожар, след като е достигнал до своя напълно развит стадий – точка, позната като „експлозивно (пълно) горене“. Целта във всяка сграда е да се задържи възможно най-дълго настъпването на този стадий, за да се даде възможност на хората да се евакуират и на спасителните екипи да работят безопасно.

Това може да се постигне чрез комбинирането на серия от действия, които наричаме пасивна защита и активна защита при пожар.

Активната защита, като пожароизвестителни системи, спринклери, пожарогасители и пожарогасителни системи, както и отвеждане на дим, може да помогне за ограничаването на пожара, защитата на собствеността и живота. За да работят тези системи ефективно, е необходимо те да бъдат автоматизирани, така че, когато в дадено съоръжение бъдат засечени огън или дим, пожарна/димна аларма ще извести намиращите се в сградата. Спринклерните системи и пожарогасителите могат да помогнат за забавянето на развитието на пожара, докато се намесят пожарникарите. Системите за отвеждане на дим, като покривните люкове или механичното отвеждане на дим чрез вентилатори и димоотводи, могат да удължат времето до пълното горене или напълно да го предотвратят. Те също така осигуряват приемливи нива на дима за евакуация.

Пасивната защита при пожар представлява група от системи, разделящи една сграда на отделения чрез пожарозащитни стени и подове, и защита на конструкциите, което предотвратява бързото разпространение на огъня, като защитава конструкцията на сградата, колкото е възможно по-дълго, за да се даде време на обитателите да се евакуират.

В крайна сметка, активните системи не могат да работят без пасивните пожарозащитни материали и поради тази причина двата подхода трябва да се прилагат съвместно – спринклерната система не може да загаси огъня в сградата, ако таванът, към който е монтирана, се срути.

Принципи на пасивната противопожарна защита

При разделянето на отделения е необходимо всички стени, тавани и конструктивни елементи да имат доказани характеристики на огнеустойчивост. Изключително важно е елементите на отделенията да осигуряват необходимите характеристики в реални ситуации, а не само при по-прости конфигурации за изпитвания за противопожарна защита. Например ъглите, свързванията с други стени или тавани, окачването и окачените елементи, методите на закрепване и свързванията – всички те са критични точки и трябва да бъдат анализирани и изпитани в реални условия. Всички отвори, фуги, преминавания на тръби или кабели трябва да бъдат правилно защитени, тъй като тези преминавания могат да се превърнат в път за разпространение на огън и дим и следователно да подкопаят принципа на разделяне и преграждане.Фугите и отворите в големи площи, като подове в общи сервизни помещения, трябва да бъдат изцяло и правилно уплътнени чрез подходящите продукти и системи, предназначени за запечатване на такива фуги и отвори. Тези фуги включват също така всички свръзки или отвори, дължащи се на лошо изпълнение или онези, предвидени за движение на конструкцията.

Едно от най-важните съображения при проектирането е залагането на множество пътища за евакуация, като при високите сгради това са минимум две разсредоточени стълбища. Стълбищата трябва да бъдат проектирани пожарозащитени и с повишено налягане, непозволяващо навлизането на дим. Стълбищата и по принцип пътищата за евакуация трябва да се поддържат винаги чисти от горими материали и да се изграждат, доколкото е възможно, от негорими материали.

Някои национални разпоредби позволяват изграждането на високи жилищни сгради дори и с едно стълбище, при условие че са правилно проектирани, докато други разрешават подход, основан на характеристиките (така нареченото проектиране за пожарна безопасност), изискващ от проектантите сами да преценят броят на стълбищата и времената за евакуация.

Ключови пасивни мерки за защита са обособяване на безопасни зони или свръхефективни отделения – необитаеми етажи или стаи, проектирани да устоят на разпространението на пожар за много по-продължително време от обичайното.

От гледна точка на евакуацията, безопасните подове имат няколко предимства: те са място за почивка на евакуиращите се; вероятността да има стълби или асансьорни шахти, пълни с дим е намалена; те могат да се използват за защита на хора с увреждания и/или ранени; могат да се използват като команден пункт за спасителните екипи за подпомагане на евакуацията; и могат да служат за база на пожарникарите.

Всяка система за пасивна защита, естествено, е толкова добра, доколкото е спазен и процесът на монтаж. Във всяка държава са валидни съответни локални правилници и закони за противопожарна защита на сградите.

• Наредба № Iз-1971 за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар
• Наредба № РД-02-20-1 за условията и реда за влагане на строителни продукти в строежите на Република България

Намиране на правилния баланс

От решаващо значение са висококачествената конструкция, ефективната комбинация от пасивна и активна защита, дизайнът на пътя за евакуация, монтажът и непрекъснатото управление на риска. Те всички имат принос към безопасността на обитателите и спасителните екипи, както и към защитата на сградният актив при пожар.

С това е свързана и спецификацията на подходящите материали и системи, които трябва да са изпитани в реални условия. За да се осигури спокойствието за обитателите на сградата и притежателите на активи, са важни правилният монтаж, проверките и поддръжката.