Стандарти за огнеустойчивост и изпитване на реакция на огън на материали и продукти

Научно обоснованите норми и стандарти за огнеустойчивост са се развили системно през годините в Европа, Съединените американски щати и Австралия, като днес са най-широко признатите и използвани в света на съвременната пожарозащита.

Огневите стандарти, които в момента са хармонизирани от двадесет и седемте държави в Европейската общност – регламенти, които имат пряко въздействие върху живота на милиони хора в Европа и извън нея – също се използват все по-често в световен мащаб като ефективни показатели. Те съдържат подробности относно очакваната степен, до която материалите или продуктите изгарят и допринасят за развитието на пожар.

Европейски стандарти

BS EN 13823: 2010+A1:2014

Изпитване на единичен горящ предмет (SBI)

Основният метод за изпитване на реакция на огън, възприет в европейския пакет от изпитвания, включва изцяло нов метод, който подлага продуктите на директно въздействие на пламък.

Образецът за изпитване на единичен горящ предмет е предназначен да симулира излагането на огън, което може да се очаква от материал, облицоващ стени на стая, когато “кошче за отпадъчна хартия” се запали в непосредствена близост до стените в ъгъла на стаята.

Изпитвателният метод първоначално измерва приноса на топлинна енергия от образците към огъня и изчислява Скорост на нарастване на огъня (FIGRA). Вторичните измервания, проведени в изпитвателната апаратура, изчисляват обема на дима, образуван от огъня, категоризиран съгласно индексите за Скорост на нарастване на дима (SMOGRA).

Изпитвателната апаратура измерва също консумацията на кислород, както и отделянето на въглероден диоксид и въглероден оксид. Тези газови концентрации помагат за идентифициране на отделянето на топлина и характеристиките на изгаряне на изпитваните образци.

BS EN ISO 11925-2: 2010

Изпитване с източник от единичен пламък (SFI)

Всички продукти трябва да преминат изпитването с източник на единичен пламък (SFI), преди да преминат към изпитване по EN 13823 (SBI). Изпитването SFI включва малък пламък с размер на такъв от запалка за цигари, който се поднася към краищата или повърхността на образеца за изпитване за кратък период от време. Записва се времето до запалване и разпространение на пламъка по образеца.

BS EN ISO 1182: 2010

Изпитвания на продукти за реакция на огън – изпитване на негоримост

Този стандарт определя метод за изпитване за определяне на характеристиките за негоримост при определени условия на хомогенни продукти и на съществени съставни части на нехомогенни строителни продукти.

BS EN ISO 1716: 2018

Изпитвания за реакция на огън на продукти – определяне на горната граница на топлина на изгаряне (калоричност)

Този стандарт определя метод за определяне на общото отделяне на топлина от продуктите при постоянен обем в калориметрична бомба.

BS EN 13501-1:2007+A1:2009

Класификация на строителни продукти и елементи по отношение на реакцията им на огън (Част 1: Класификация въз основа на резултати от изпитване на реакция на огън)

Този стандарт предоставя процедура за класифициране по реакция на огън на всички строителни продукти, включително и тези, вложени в строителен елемент.

*** ТАБЛИЦА: Сравнение на европейските и британските стандарти за пожар / класификации***

Британски стандарти

BS 476: Част 4: 1970

Изпитване на негоримост на материали

Този стандарт определя класифицирането на материалите като негорими или горими. Това е най-строгият стандарт за огневите характеристики на материалите, който регламентира измерването на топлината и пламъците, генерирани от материалите, подложени на стандартни условия на нагряване. Негоримите материали могат да се използват без ограничения във всеки етап от строителството на сградата, както и в довършителните дейности. Тяхната употреба гарантира, че опасностите, дължащи се на дим и токсични газове, са сведени до минимум и че конструкцията на една сграда няма принос към разпространението на огън. Всички Promat плоскости и циментови продукти за нанасяне са класифицирани като негорими.

BS 476: Част 6: 1989

Метод за изпитване на продуктите на разпространението на огъня

Стандартът описва метода за определяне на индекса на материалите за разпространение на огъня. Методът на изпитване отчита характеристиките на запалване, количеството и скоростта на отделяне на топлина и термичните свойства, развити от продукта, докато е подложен на стандартни условия на нагряване, по отношение на способността на тези характеристики да увеличават скоростта на развитие на пожара. Резултатите от изпитването се изразяват чрез индекс на общото представяне. I (индекс на разпространението на огъня) се основава на индекса на представянето, S и три отделни подиндекса от образците. Колкото по-висока е стойността на подиндексите, толкова по-лесно е запалването и разпространението на пламъка.

BS 476: Част 7: 1997

Метод на изпитване за определяне на класификацията за разпространение на пламъка по повърхността на продуктите

Стандартът определя изпитването за измерване на страничното разпространение на пламъка по повърхността на продукт и дава съответната система за класификация. Класовете от 1 до 4 в низходящ ред се основават на скоростта и нарастването на пламъка над повърхността при стандартни условия на нагряване. Тъй като всички продукти на Promat са негорими, те са класифицирани също така и в Клас 1, най-високата оценка за разпространение на пламъка по повърхността.

Клас O (както е определен в съответните строителни разпоредби)

• Състои се от материали с ограничена горимост; или
• Клас 1 за разпространение на пламъка по повърхността (в съответствие с BS 476: Част 7) с индекс на разпространение на пожар (I) не повече от 12 и подиндекс (i1) не повече от 6 (съгласно BS 476: Част 6).

Трябва да бъде отбелязано, че не съществува стандарт за изпитване, който може да генерира протокол, потвърждаващ, че един продукт е с Клас О. Протоколите от изпитване за негоримост (BS 476: Част 4) или разпространение на пламъка по повърхността (BS 476: Част 7), и разпространение на огъня (BS 476: Част 6) трябва да се използват за оценяване на класификацията на продукта.

Стандарти на Австралия и Нова Зеландия

AS 1530: Част 1: 1994

Изпитвания за горимост на материалите

Този стандарт описва класифицирането на материалите като негорими или горими. Това е най-строгият стандарт за огневите характеристики на материалите и регламентира измерване на топлината и пламъците, генерирани от материалите, подложени на стандартни условия на нагряване. Негоримите материали могат да се използват без ограничения във всеки етап от строителството на сградата, както и в довършителните дейности. Тяхната употреба гарантира, че опасностите, дължащи се на дим и токсични газове, са сведени до минимум и че конструкцията на една сграда няма принос към разпространението на огъня. Всички Promat плоскости и циментови продукти за нанасяне са класифицирани като негорими.

AS 1530: Част 3: 1999

Едновременно определяне на запалимост, разпространение на горенето, отделяне на топлина и отделяне на дим

Този стандарт се използва за оценка на ранния риск от пожар на строителни материали и компоненти, съгласно тяхната склонност към възпламеняване и разпространение на пламъка, отделянето на топлина, след като възникне горене, и вероятността за отделяне на дим. Четирите критерия, определени чрез изпитвателните процедури, са запалимост, разпространение на горенето, отделена топлина и отделен дим.

AS/NZS 3837: 1998

Метод за определяне на скоростта на отделяне на топлина и дим за материали и продукти, чрез калориметър с консумация на кислород

Методът на изпитване се използва за определяне на горимостта, скоростта на отделяне на топлина (HRR), скоростта на загуба на маса, ефективната топлина на изгаряне и отделянето на дим от материалите и продуктите. Методът за измерване на характеристиките използва конусен калориметър за измерването на HRR, време до запалване и образуване на дим.