Горимост: групи, класове и терминология

Пожарната безопасност на строителните обекти и сградите силно зависи от типа на използваните материали. Всички строителни материали, както и вътрешното обзавеждане, допринасят за т.нар. пожарно натоварване. Интензивността и характерът на потока от топлина, продължителността и температурата, достигната при пожара, са следствие от пожарното натоварване, при което се вземат предвид комбинираните свойства на строителните материали, използвани при строежа на сградата. Материалите обикновено се разделят на горими и негорими и това ще бъде разгледано по-нататък с повече подробности.

Горимост на материалите и методи на изпитване

Стандартът EN 13501-1 „Класификация на строителни продукти и елементи (Част 1: Класификация въз основа на резултати от изпитвания на реакция на огън)“ има за цел да дефинира хармонизиран подход за класифициране на реакцията на огън на строителните продукти (включително продукти, вложени в строителните елементи), под името Евроклас. Продуктите се разглеждат във връзка с крайната им употреба и са разделени на три отделни категории:

• строителни продукти (с изключение на продукти за подови настилки и за топлоизолация на тръби),
• подови настилки и
• продукти за топлоизолация на тръби (не са включени в тази статия).

Електрическите кабели се класифицират по различни стандарти за изпитване и класификация.

В EN 13501-1 са определени също така методите на изпитване във връзка с предвидената класификация по реакция на огън, като във всеки метод допълнително са описани принципите на изпитване, подготовката на пробата и минималният брой изпитвания. За проверка на реакцията на огън на материалите се използват следните методи на изпитване:

• Изпитване на негоримост (EN ISO 1182): При това изпитване се определя негоримостта на хомогенни строителни материали.
• Изпитване на горната топлина на изгаряне (EN ISO 1716): При изпитване в това устройство определена маса от образец от материала изгаря при стандартизирани условия. Топлината на изгаряне или калоричността се изчислява на база на измереното повишение на температурата при отчитане на загубите на топлина.
• Изпитване с единичен горящ предмет (ЕГП) (EN 13823): При изпитването се симулира горенето на един предмет (например кошче за отпадъци) в ъгъл на помещение. Продуктът следва да бъде изпитан, доколкото е възможно, във формата, която ще има при крайната си употреба.
• Изпитване на запалимост (EN ISO 11925-2): Това изпитване определя възможността за запалване на вертикално окачен строителен материал, подложен на директно въздействие на пламък под ъгъл 45 градуса.
• Определяне на поведението при горене чрез използване на източник на лъчиста топлина (EN ISO 9239-1): При този метод се измерва стойността на критичното излъчване на топлина, т.е. потокът топлина, падащ върху повърхността на подовото покритие, при който пламъците спират да напредват и могат да бъдат угасени.

Класификации на строителните продукти

Строителните материали се класифицират като негорими и горими според реакцията на огън. При класификацията на материалите се взема предвид техният принос към развитието на пожара преди възникването на „flash over“ (етап от развитието на пожара, при който материали и предмети се възпламеняват поради високата температура, дори без да имат контакт с огъня) и увеличаването на пожарното натоварване в помещение, в което пожарът се е развил напълно.

„Негорими“ строителни материали са тези, които при предписаните условия на изпитване, не могат да горят или да допринасят за развитието на пожар. Съгласно определението в EN 13501-1 това са материали от клас A1 и клас A2.

Трябва да се отбележи, че материал A2, дори ако не е буквално „негорим“, се класифицира в същия „макроклас“ като A1, защото приносът му към развитието на пожара и към топлинното освобождаване на енергия е изключително ограничен.

„Горими“ строителни материали са тези, които се запалват при предписаните условия на изпитване. Като се вземе предвид приносът им към развитието на огъня, те се разделят на запалими (B и C), нормално запалими (D и E) и силно запалими (F).

• Клас F — Продукти без определени характеристики за реакция на огън или продукти, които не отговарят на критериите за клас E. Монтирането на тези материали не е разрешено освен ако не са напълно покрити с други строителни материали, така че целият продукт да се класифицира поне като клас E. Примери: експандиран полистирен, полиуретан и двата без забавители на горенето.
• Клас E — Продукти, които са устойчиви на запалване при малък пламък за кратък период от време и не предизвикват разпространение на големи пламъци. Примери: меки дървесно-влакнести плоскости, експандиран полистирен, полиуретан и двата със забавители на горенето.
• Клас D — Продукти, които отговарят на критериите за клас E. Те са устойчиви на запалване при малък пламък за дълъг период от време и не предизвикват голямо разпространение на значителни пламъци. Дори при изпитването с единичен горящ предмет (ЕГП) освобождаването на топлина е забавено и ограничено. Примери: различни типове дървен материал, продукти от дърво.
• Клас C — Същият като клас D, с изключение на това, че отговаря на по-високи изисквания и няма разпространение на пламък при изпитването с ЕГП. Примери: фенолова пяна, сандвич панели с полиуретанова пяна.
• Клас B — Същият като клас C, с изключение на това, че отговаря на по-високи критерии. Примери: панели от дърво и цимент, дървени панели, обработени със забавители на горенето, сандвич панели с полиизоциануратна пяна.
• Клас A2 — Отговаря на същите критерии като клас B и на по-малко строги критерии от A1. При напълно развил се пожар не увеличават пожарното натоварване и не ускоряват разпространението на пожара. Примери: сандвич панели с каменна минерална вълна, гипсокартон.
• Клас A1 — При нито един етап от пожара, дори когато той се е развил напълно, не способстват за разпространението му и не увеличават пожарното натоварване. Примери: камък, тухли, метал, неорганични материали с по-малко от един процент органична материя, изолационни продукти с минерални влакна.

Подовите покрития се класифицират в същите класове като строителните продукти, но след буквената маркировка е поставено съкращението „fl“ (напр. A1_fl).

В таблицата са обобщени различните категории продукти, методите на изпитване и класовете на горимост:

Допълнителни класификации

В допълнение към основните буквени маркировки за горимост (A1, A2, B, C, D, E и F) при строителните материали се използват и допълнителни класификации за емисиите на дим и образуването на горящи капки/частици. Маркировките са:

• „s“, ниво на емисии на дим — показва скоростта на изпускане на дим и общото количество образуван дим, със стойности в диапазона от 1 (липсва/малка) до 3 (висока);
• „d“, образуване на пламъчни капки и/или частици — показва създаването на горещи капчици по време на изпитванията за реакция на огън със стойности в диапазона от 0 (липсва) до 2 (голямо);

При клас E се използва само подклас d2. При класифицирането на силно горими подови покрития референтните условия на пожар са по-различни. При изпитване за класове D_fl, C_fl, B_fl и A2_fl източникът на топлина симулира излъчването на топлина от пожара в помещението през вратата до пода в коридора. Капенето от материала на подовото покритие, разбира се, не е важно. По-високият клас в класификацията за реакция при пожар съответства и на всички критерии на по-ниските класове.

Заключение: Кога се извършват изпитвания за горимост на строителните материали?

При повечето сгради етапът преди започване на строителството включва по определение получаване на различни разрешителни, същото важи за възстановяване, разширения, техническо преоборудване на сгради, ремонти и други дейности. Някои типове сгради понякога изискват допълнителни проучвания на пожарната безопасност и този въпрос е уреден законово. Това включва оценка на строителните материали за запалимост, горимост и т.н. С други думи промяната във функционалното предназначение на конструкцията също е достатъчна причина за изследването на строителните материали и ако е необходимо — обозначаване с друг клас на огнеустойчивост.